Stoyan

Отговор на въпрос. Впоследствие разбрах, че това било част от течението на солипсизма.

Дали когато това дърво е издало някакъв звук при падането си, ако никой не го е чул. Опитах се да го разгледам в тотален детайл, за да си го само- обясня по пътя. Според мен случаят може да се разгледа в две основни направления :

То (дървото), като организъм престава да бъде живо само по себе си, когато се прекърши, удари го гръмотевица, отсече се, постепенно изсъхне и т.н. Това вероятно не е моментен процес, както откъснатите цветя не увяхват веднага след като бъдат откъснати. Но то спира да живее в този смисъл на живота, независимо дали някой е бил там, за да свидетелствува. От измислените ни теории за това как света работи, можем да направим извода, че:

  1. Земното притегляне го е накарало да падне, подкрепа за това твърдение намираме в състоянието му, когато го видяхме.

  2. Звукът е механична вълна, която може да се движи само в “среда”. В случая- среда има- съвкупността от газове, които наричаме въздух. Знаем, че това може да бъде среда, защото самите ние я използваме, за да общуваме.

  3. През него (въздуха) могат да преминават както енегрийните вълни, които наричаме звук, така и други обекти и частици, в нашия случай дърво.

Енергията, която то набира от гравитацията се предава на нещата, които се е случило да се намират под него- камъни, пръст, листа, животни, насекоми. Те (нещата), приемайки енергията на падащото дърво, дадена му от гравитацията, създават (малко или много) звукова/механична вълна, която на теория може да се “чуе” малко след точния момент на предаването на енергията, взависимост от скоростта, която е правопропорционална на предаваната енергия, която е правопропорционална на звуковата/ механичната вълна.

От друга страна, съществува Eфекта на Наблюдателя в квантовата физика, който за мен е подобен на ефекта с котката на Schrödinger.

Observer effect: https://en.wikipedia.org/wiki/Observer_effect_(physics)

Съществува и нещо наречено – предразсъдък, обясняващ склонността на наблюдателя да не вижда/чува/усеща/изживява/Бъде това, което е налице, а това, което очаква да види/чуве/усети/изживее/Бъде/ се случи.

Observer bias: https://en.wikipedia.org/wiki/Observer_bias

  • Макхтуб – Арабската дума, която се превежда като записано е, завързано е, казано е. Има тежестта на небесата.

Предсказанията като исторически и културен феномен -

Представляват издърпването на щипка информация от бъдещето и представяйки я в настоящето. Но за това трябва да приемем, че времето е линеарен феномен, т.е. има начало. Трябва също да се приеме, че предсказанията са тип позволен анахронизъм.

Някои от феномените на този парадокс могат да бъдат:

  • Интуиция

  • Дежа Вю

  • Предсказването на събитие, точно преди то да се случи.

Би могло да се отнесе към интуицията, макар че тя е осъзнато знание или чувствено предположение за това какво ще се случи, интуицията е предизвикана и повикана от егото, за да се реши някакъв проблем, докато това за което говоря се случва почти изцяло подсъзнателно, като единствено нишка от него понякога достига будното ни същество в тази реалност, информирайки, че нещо ще се случи.

  • Когато си мислим нещо и от външния свят се чуе дума или звук, който е точно по темата, която ни трябва.

  • Символи по земята и небето

Най- известният пример за това би бил горящият храст от историята за Моисей. Класически примери могат да се търсят във всички религии и митологии. Всеки знае за себе си единия символ, който му се появява пред очите или му се нашепва.

  • В музикалните произведения, които успяват да се приближат до преживявания на духа, можем също да намерим свои символи в тоновете, които се изпълняват по точно определена структура, подобно на рецептите в Шумер.

  • Преди да заспиш чуваш гласове или виждаш картини – Хипнагогия.

  • Вятъра нашепва (в приказките)

  • Пътуването до долната земя

Всички тези реалности крият нещо в себе си. Част от тях за мен не биха могли да не бъдат необозрими освен в празното пространство. Ако изхождам от това, значи ежедневно преминаваме през такива празни пространства, “червееви дупки” ако щете, които ни пренасят за момент през друго място, което се отнася към нашата реалност, която живеем в момента.

Японската дума “Ма” представлява празнота, пълна с възможности, подобно на обещание, което все още не е изпълнено, тишината между нотите, която реално създава музиката.

Празното пространство брои ли се за време? Колко бързо или бавно тече едно празно пространство?

Празното пространство (когато е известно) никога не е оставено на произвола, тоест то винаги се отнася Към нещо. За да е празно празното пространство не бива никой да знае, че то съществува, защото то веднага ще получи принадлежност. Ако не се узнае, то То все още притежава в себе си магията на свиващото се и разширяващото се, подобно на диафрагмата в телата ни време.

Може ли да съществува време без пространство или пространство без време?