Бележник | Notеs

A place for some of my thoughts. | Място за някои мисли.

Като вехтошар на спомени, аз искрено вярвам в идеята за енергията, таяща се във всяко нещо – от човека, с който разговаряш – до пръстена на баба ти, който носиш.

Но

Вещите помнят ли завинаги? Има ли давност приетата енергия? Забравят ли те имената на собствениците си, както ние забравяме имената на познати?

Или просто не можеш да усетиш енергията на някои предмети, както някои хора не те допускат до себе си веднага?


“I like this car,” Yuki spoke up after a while. “What is it?” “A Subaru,” I said. “I got it used from a friend. Not many people look twice at it.” “I don’t know much about cars, but I like the way it feels.” “It’s probably because I shower it with warmth and affection.” “So that makes it nice and friendly?” “Harmonics,” I explained. “What?” “The car and I are pals. We help each other out. I enter its space, and I give off good vibes. Which creates a nice atomsphere. The car picks up on that. Which makes me feel good, and it makes the car feel good too.” “A machine can feel good?” “You didn’t know that? Don’t ask me how, though. Machines can get happy, but they can get angry too. I have no logical explanation for it. I just know from experience.” “You mean, machines are like humans?” I shook my head. “No, not like humans. With machines, the feeling is, well, more finite. It doesn’t go any further. With humans, it’s different. The feeling is always changing. Like if you love somebody, the love is always shifting or wavering. It’s always questioning or inflating or disappearing or denying or hurting. And the thing is, you can’t do anything about it, you can’t control it. With my Subaru, it’s not so complicated.”

Gjb ebnqf qviretrq va n jbbq, naq V— V gbbx gur bar yrff geniryrq ol, Naq gung unf znqr nyy gur qvssrerapr.

R hslfow szev nvmgrlmvw yvuliv, gszg, rm gsv zfgfnm lu gsv kivxvwrmt bvzi, R szw ulin'w nlhg lu nb rmtvmrlfh zxjfzrmgzmxv rmgl z xofy lu nfgfzo rnkilevnvmg, dsrxs dzh xzoovw gsv Qfmgl; dv nvg lm Uirwzb vevmrmth. Gsv ifovh gszg R wivd fk ivjfrivw gszg vevib nvnyvi, rm srh gfim, hslfow kilwfxv lmv li nliv jfvirvh lm zmb klrmg lu Nlizoh, Klorgrxh, li Mzgfizo Ksrolhlksb, gl yv wrhxfhh'w yb gsv xlnkzmb; zmw lmxv rm gsivv nlmgsh kilwfxv zmw ivzw zm vhhzb lu srh ldm dirgrmt, lm zmb hfyqvxg sv kovzhvw. Lfi wvyzgvh dviv gl yv fmwvi gsv wrivxgrlm lu z kivhrwvmg, zmw gl yv xlmwfxgvw rm gsv hrmxviv hkrirg lu rmjfrib zugvi gifgs, drgslfg ulmwmvhh uli wrhkfgv, li wvhriv lu erxglib; zmw, gl kivevmg dzings, zoo vckivhhrlmh lu klhrgrevmvhh rm lkrmrlmh, li wrivxg xlmgizwrxgrlm, dviv zugvi hlnv grnv nzwv xlmgizyzmw, zmw kilsryrgvw fmwvi hnzoo kvxfmrzib kvmzogrvh.

“Както водата, газта и електричеството идват отдалеч в нашето жилище с помощта на почти незабележимо движение на ръката, за да ни обслужат, така ще бъдем снабдявани с картини или с поредици от тонове, които ще се появяват с помощта на едно леко движение, почти знак, и също тъй ще ни напускат.”

Отговор на въпрос, чийто отговор впоследствие разбрах,че се крие в течението солипсизъм.

Дали едно дърво е издало някакъв звук при падането си, ако никой не е бил там, за да свидетелства? Тук говоря за специфично паднало дърво в гората, с приблизителни координати 42°50'36.9”N 25°17'15.1”E.

Опитах се да го разгледам в тотален детайл, за да си го само – обясня по пътя. Според мен случаят може да се разгледа в две основни направления :

То (дървото), като организъм престава да бъде живо само по себе си, когато се прекърши, удари го гръмотевица, отсече се, постепенно изсъхне и т.н. Това вероятно не е моментен процес, както откъснатите цветя не увяхват веднага след като бъдат откъснати. Но то спира да живее в този смисъл на живота, независимо дали някой е бил там, за да свидетелствува. От измислените ни теории за това как светът работи, можем да направим извода, че:

Земното притегляне го е накарало да падне – подкрепа за това твърдение намираме в състоянието му, Звукът е механична вълна, която може да се движи само в “среда”. В случая- среда има- съвкупността от газове, които наричаме въздух. Знаем, че това може да бъде среда, защото самите ние я използваме, за да общуваме. През него (въздуха) могат да преминават както енегрийните вълни, които наричаме звук, така и други обекти и частици, в нашия случай дърво.

Енергията, която то набира от гравитацията се предава на нещата, които се е случило да се намират под него- камъни, пръст, листа, животни, насекоми. Те (нещата), приемайки енергията на падащото дърво, дадена му от гравитацията, създават (малко или много) звукова/механична вълна, която на теория може да се “чуе” малко след точния момент на предаването на енергията, взависимост от скоростта, която е правопропорционална на предаваната енергия, която е правопропорционална на звуковата/ механичната вълна.


Съществува Eфекта на Наблюдателя в квантовата физика, подобен на ефекта с котката на Schrödinger.

Съществува и нещо наречено observer bias- предразсъдък, обясняващ склонността на наблюдателя да не вижда/чува/усеща/изживява/Бъде това, което е налице, а това, което очаква да види/чуве/усети/изживее/Бъде/ се случи.


  • Макхтуб – Арабската дума, която се превежда като записано е, завързано е, казано е. Има тежестта на небесата.

Предсказанията като исторически и културен феномен -

Представляват издърпването на щипка информация от бъдещето и представяйки я в настоящето. Но за това трябва да приемем, че времето е линеарен феномен, т.е. има начало. Трябва също да се приеме, че предсказанията са тип позволен анахронизъм.

Някои от феномените на този парадокс могат да бъдат:

  • Интуиция

  • Дежа Вю

  • Предсказването на събитие, точно преди то да се случи.

Би могло да се отнесе към интуицията, макар че тя е осъзнато знание или чувствено предположение за това какво ще се случи, интуицията е предизвикана и повикана от егото, за да се реши някакъв проблем, докато това за което говоря се случва почти изцяло подсъзнателно, като единствено нишка от него понякога достига будното ни същество в тази реалност, информирайки, че нещо ще се случи.

  • Когато си мислим нещо и от външния свят се чуе дума или звук, който е точно по темата, която ни трябва.

  • Символи по земята и небето

Най- известният пример за това би бил горящият храст от историята за Моисей. Класически примери могат да се търсят във всички религии и митологии. Всеки знае за себе си единия символ, който му се появява пред очите или му се нашепва.

  • В музикалните произведения, които успяват да се приближат до преживявания на духа, можем също да намерим свои символи в тоновете, които се изпълняват по точно определена структура, подобно на рецептите в Шумер.

  • Преди да заспиш чуваш гласове или виждаш картини – Хипнагогия.

  • Вятъра нашепва (в приказките)

  • Пътуването до долната земя

Всички тези реалности крият нещо в себе си. Част от тях за мен не биха могли да не бъдат необозрими освен в празното пространство. Ако изхождам от това, значи ежедневно преминаваме през такива празни пространства, “червееви дупки” ако щете, които ни пренасят за момент през друго място, което се отнася към нашата реалност, която живеем в момента.


Японската дума “Ма” представлява празнота, пълна с възможности, подобно на обещание, което все още не е изпълнено, тишината между нотите, която реално създава музиката.

Празното пространство брои ли се за време? Колко бързо или бавно тече едно празно пространство?

Празното пространство (когато е известно) никога не е оставено на произвола, тоест то винаги се отнася Към нещо. За да е празно празното пространство не бива никой да знае, че то съществува, защото то веднага ще получи принадлежност. Ако не се узнае, то То все още притежава в себе си магията на свиващото се и разширяващото се, подобно на диафрагмата в телата ни време.

Може ли да съществува време без пространство или пространство без време?