Бележник | Notеs

Estafeta е една цялостно обоснована експозиция, с място на българската културна сцена, с новата за страната идея за бавно разглеждане. Подредбата е интригуваща и особено подходяща за специфичното, разчленено пространство на Bobbina.

Смея да твърдя обаче, че с някои изключения, въпреки чудесната подредба, си личи, че артистите са се вдъхновявали повече от самите думи-отправни точки, отколкото от произведенията един на друг. Истинската щафета – предаването на вдъхновение от творец на творец – изглежда не се е състояла. Това вероятно се дължи на една от две причини:

1. Авторите не са взаимодействали помежду си, което може да се дължи на недобре разяснена от куратора концепция, липса на комуникация или творчески различия. Под натиска на кратките срокове и утвърдените си методи на работа, артистите са създали индивидуални творби, без да постигнат обща визия. Разочарованието на куратора от този резултат личи в концептуалния текст, където отделя цял абзац, за да се извини за липсата на диалог между работите. Дори пасивно-агресивно прехвърля отговорността към участниците с думите: “Изложбата отразява колебанията, съпротивите и пропуските на артистите.”

2. Първоначално е нямало линеарно зададена последователност на вдъхновение. Вместо това, всеки е представил предварително подготвени концепции, които кураторът впоследствие е свързал в общ текст. Това би могло да се случи, ако проектът е чакал финансиране от Национален фонд “Култура” и артистите не са имали време за същинска подготовка след получаването на “зелена светлина”.

Най-вероятно истината е някъде по средата – нямало е време за обсъждане и концептуални корекции от страна на куратора към създаденото от артистите. Те не са използвали пълноценно кураторската идея. В крайна сметка, културният продукт е трябвало да бъде завършен, за да се отчетат пред Фонд “Култура”.

Въпреки концептуалните пробойни, индивидуалните представяния на артистите заслужават оценка:

Биляна Токмакчиева е талантлив мултидисциплинарен артист и това си личи. Харесаха ми работите ѝ в темите “Отражение” (“Ireland Today (April 1974)”, “Is this your Joop den Uyl”), и “Затвор” (“Princess D.”, “Princess D. 2”). По темата “Мрежа” си личи, че не е имала време за осъществяване, но поне има взаимодействие с Лилияна Александрова, въз основа на подобните реалистични изображения на огради. Работата ѝ “Неосъществено петно” също издава прибързаност. Макар да може да се нарече “концептуална”, тя е прекалено буквално изпълняване на “задача”. Макар и бързи, рисунките от серията “Скрито съкровище” са приятни. Представеното видео обаче, ми се стори без място, поради разликата в естетиката с другите обекти в серията.

Йоанна Ласкова представя красиви и естетически издържани произведения, обединени от разпознаваема естетика. Работите ѝ показват прекрасно отношение както към идеята, така и към материала.

Лилияна Александрова е талантлив художник – от една страна произведенията ѝ “Дървото 1”, “Insula” и “Дупка” много похождат на подобна концептуална изложба, както и на място като Bobbina. От друга стана, останалите работи са прекалено буквални и реалистични и макар да демонстрират чудесна техника, изглеждат неуместни тук.

Самуил Велев демонстрира пренебрежение към проекта чрез серия от гипсови отливки, които създават впечатление, че са направени в последния момент. Вместо да надгради творбите на другите участници, той просто е копирал форми от тях. Макар този метод сам по себе си да е иновативен, той напълно подменя идеята за „щафетна игра“, в която авторите трябва да си предават творческата факла. Така неговата намеса води не до диалог, а до задънена улица. Като вторичен продукт на вече създаденото, отливките му не вдъхновяват последваща интерпретация, проваляйки експеримента.

Цветина Здравкова използва два материала и еднаква естетика във всичките пет теми. Произведенията ѝ изглеждат чудесно заедно и представят чистия ѝ артистичен подход. Те взаимодействат с темите, макар и минимално с другите автори.

В заключение, кураторът Бояна Райчева се е справила прекрасно с концепцията, подредбата и теоретичната обосновка, доколкото е било възможно. В текста ѝ неведнъж си личи как е “спасявала” артистите, като е вмъквала връзки между творбите при очевидната липса на такива. Бих я поздравил с “отлична работа” както за идеята и текста, така и за подредбата на произведенията.

Estafeta за мен представлява един успешен кураторски експеримент за реакцията на публиката към подобна радикална идея, каквато е “бавното гледане”. Интерактивността на експозицията позволи на посетителите да се забавляват, гледайки картата, и да прочетат текста докрай – рядкост за изложбите в днешно време. Смея да твърдя, че кураторският поглед и оформлението сами по себе си са едно от най-добрите произведения показани на 29.09 в Bobbina.