You wouldn't get it. „Възможности на съпричастност“
Когато влязох да разгледам изложбата на Ивайло Аврамов в галерия Куб, очаквах да видя постижение на съвременната скулптура, боравещо с идеите на минимализма и черпещо от опита на автори като Урс Фишер. Разхождайки се из галерията, бях удовлетворен от това, което видях – скулптурите на Ивайло Аврамов са прости системи, които сами по себе си са много красиви и изящни. Използваните материали, включително иновативното приложение на отпадъчна мазилка, създават силно въздействие. Харесва ми, че използвайки малката ъглова стая на галерията, авторът успява да изгради цяла екосистема, впечатляваща със своя детайл и завършеност, която, макар да се вписва чудесно към останалата част от изложбата, би могла да бъде разглеждана и като самостойно произведение.
Въпреки тази визуална завършеност обаче, при концептуалните изложби погледът на зрителя неизбежно се обръща към текста, в търсене на отговор на основни въпроси като: „Каква е идеята?“ и „Какво е вдъхновило автора?“. Именно текстът е този, който насочва интерпретацията в желаната посока.
Концептуалният текст в галерия Куб беше меко казано нечетим. Дори след многократен прочит, опитите за обосноваване на творбите остават неясни, удавени в претенциозен изказ. Текстът страда и от вътрешни противоречия. Използването на дежурни фрази като „внимателно проучване на архитектурата“ се сблъсква с последващото твърдение, че пространството всъщност е игнорирано. По подобен начин е представена и веднага отречена ключовата идея за формализма, което оставя зрителя объркан относно водещите принципи на автора.
Това повдига въпроса за необходимостта от концептуален текст изобщо. Не е ли произведението достатъчно силно, за да говори само за себе си?
В случая с изложбата на Ивайло Аврамов, творбите определено притежават това качество – те са вдъхновяващи и въздействащи. За съжаление, придружаващият ги текст не успява да обогати преживяването. Напротив, с фалшивата си помпозност той не просто не помага, а отблъсква зрителя, издигайки ненужна преграда пред иначе силните скулптури.