Диагноза за безстопанственост. Греди Асса в галерия „Академия“.
Изложба на Греди Асса в Галерия „Академия“ се оказа, че е нужно да бъде поставена миналия месец, поради награждаването му с титлата „Доктор хонорис кауза“, което също било нужно да стане миналия месец.
Поради самата изложба вероятно работите не са от една серия, и затова седят разпокъсани в пространството. Някои са (както ми бяха обяснени) „реализирани рисунки“, други бяха с малко повече наличие на боя. За повечето не си е играл да трие молива, но наречи го авторско решение. По някои работи си личаха черни пръсти по подрамката, което се надявам да е нарочно, макар че стоеше чисто зле. Стори ми се интересно, че в залата мирише на терпентин, при положение, че това не са работи от вчера, но млъкни сърце.
Разходката из залата прилича повече на инспекция на изоставен склад, отколкото на посещение в храм на изкуството. Погледът се сблъсква с мръсни контакти и отлепени прагове (концептуално решение може би?), които сякаш са там, за да спънат и малкото ентусиазъм на посетителя. Таваните са неугледни, декорирани с много (много) паяжини и прах, които се конкурират с експонатите. Подът е мръсен, а в центъра на залата гордо е застанало старо петно от разлято кафе (също концептуална намеса). Ъглите и стените са небоядисани, кабелите висят неподредени и нескрити, а в ъглите са забутани предмети, които нямат място там.
Особено тревожно е отношението към самите произведения. Три жълтеникави радиатора са разположени точно под произведенията на една от стените (може би на картините им е студено?). Резултатът е налице: 90% от етикетите са се отлепили от жегата, а какво се случва със самите платна, можем само да гадаем.
Интериорният пейзаж се допълва от един пазач, който нищо не пази, но пък стои много живописно с вестника или книгата си, особено когато слуша радио с тонколоните за откривания (беше ми казано, че било твърде тихо в залата), които заедно със запрашения пулт, са почти изоставени до едно пиано, което не мисля, че е отваряно скоро. Излиза да ходи до тоалетна (или да пуши?), оставяйки залата без надзор при наличието на посетители, които видимо не са студенти от университета. Не, че съм ксенофоб, но става ясно, че се осланя на логиката „Кой ще е достатъчно глупав да открадне произведение в центъра на София?“, но това е престъпно нехайство. Няма камери. Има два входа, през които се излиза особено лесно и незабелязано.
Живеем във време, в което сме виждали достатъчно посегателства, включително политически ориентирани акции срещу изкуството. Това е особено релевантно в конкретния случай, предвид еврейския произход на проф. Асса и текущия конфликт в Палестина. В свят, в който активисти заливат шедьоври с боя като форма на протест, липсата на елементарна сигурност тук е покана за вандализъм.
В крайна сметка, тази изложба в галерия „Академия“ оставя горчив привкус не заради автора или неговите произведения, а заради липсата на елементарно уважение от страна на институцията. Когато творби на един много известен български автор, удостоен с титла от НХА, са захвърлени в среда на разруха и безстопанственост, посланието се пречупва. Вместо диалог с изкуството, получаваме диагноза за администрацията. Промените, които трябва да се въведат не струват повече от бюджета на една добре финансирана изложба в галерията. Титлата „Доктор хонорис кауза“ може и да е признание за приноса на Греди Асса, но начинът, по който е експонирана тази изложба, е чисто и просто обида както към него, така и към публиката.